За книгата: 2003 г. / За "Короната" на Локнит. Историята е съвсем в духа на Локнит - поднесена чрез монолози, добре сглобени и написани, но...някак без искра. Основното събитие в живота на Вечния герой - заемането на аквилонския трон - можеше да бъде описано по-забавно и живо. Изглежда, че аквилонските тайни служби и чичото Пойтен и неговият оживен племенник са направили всичко за него. В моята сивота ми се стори, че такова събитие е достойно за друг епос, сравним с „Гръмотевичната буря“ или „Битката на драконите“. Има повече личности, по-трудно е да ги заредите с куестове и всичко това... Може би нещо от такъв мащаб все още очаква своя създател? Тогава нека следваме добрия съвет - нека чакаме и се надяваме... “Pular Scorched AST, North-West Press, 2003, том 82 “Конан и господарят на гората” Олаф Бьорн Локнит. Короната на Аквилония (роман), стр.. 41-316